ОЕДНО —Речник на българския език — алтернативна версия
ОЕДНО̀
ОЕДНО̀нареч. Остар. и диал. Единично, в (на) един кат, пласт. Набери парлива коприва, па я завий оедно или одве в тънка кърпа и тури я, та я дръж извън на мястото, гдето е болний зъб, след няколко время болката преминува. Лет., 1871, 145-146.