ОЕСНАФЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЕСНАФЯ̀ВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от оеснафявам¹ и от оеснафявам се. Проявяване на интерес към материално благополучие и пренебрегване на духовни ценности и интереси. — Да купиш нов апартамент, да го напълниш с нови мебели, че да си вземем и една нова кола като хората, хич те няма! — Това е живо оеснафяване, бе жена! Хр. Пелитев, Ст, 1968, бр. 1172, 1. Владимир Голев философски пристъпва към проблема за оеснафяването — духовен конфликт, в който се губи човешкото и предметът властва над порива, създавайки кухо самочувствие за достойнство. Ив. Спасов, БС, 39.