ОЖАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЖАЛЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от ожаля като прил. Остар. и диал. Натъжен, жален, тъжен. — Аз имам три дъщери, хайде да са засватиме. Другий са обади оттатък и го молеше със сестра и, третий със сватя си... — Благодаря ви, братя, — прибави ожалений селянин. У, 1870, бр. 4, 63. Ти си умрел много мачен, / много мачен и ожален; / ти со жал в земи си влегол, / во непознати гробища, / леле чедо, сладко чедо! Нар. пес., СбНУ II, 66.