ОЖАЛОСТЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Остар. Книж. Прич. мин. страд. от ожалостя като прил. Опечален, жален, тъжен, натъжен. Не желаеме да оскърбяваме ожалостените вече сърца на Тъпчилещовото семейство, на което тряба да е тежко и без некролога на г-на Г. Знан., 1875, бр.20-21, 327.