ОЖА̀ЛЯМ, ‑яш, несв.; ожа̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Ожалвам. Леле, керко, златно чедо,/ що ме найде ова чудо,/ мъртва дома да те носам,/ .. / татка ти да го ожалам, / снаи ти да ги разплачам. Нар. пес., СбНУ III, 71. ожалям се, ожаля се страд.