ОЖЀНЕНЕЦ

ОЖЀНЕНЕЦ, мн. ‑нци, м. Диал. Лице, встъпило в брак; оженен, женен, задомен. Пред поп не фали бога, пред жена си — чужди мъж.. Ако пред жена си посочваш добрия живот на някои ожененци, тя ще ти въвира винаги в очите техния живот, когато нещо се поспречкате помежду си. СбНУ ХХV, 41.

Списък на думите по буква