ОЖЀНЕТ

ОЖЀНЕТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от оженя1 и от оженя се като прил. Диал. 1. Женен, оженен, задомен, семеен. — Много ли вадиш от обувките? — Един, един и шейсет.. Помага и жената. Перачка е в ресторанта, храни се там, а момчетата — големи, отделно си живеят — оженети. Н. Хайтов, ДР, 177. Събрали са руска война, / па окнаа бре попове, / летургии бре четаа, / кой оженет опеваа, / кой неженет венчаваа. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 460.

2. Като същ. мн. оженети. Хора, които имат семейство; женените, семейните, оженените, задомените. Пременила са е Милка мома, / та се хвана, мари, на хорото, / видели я, джанам, стари хора, / обричали [обръснали], мари, бели бради. / Видели я, джанъм, оженети, / оставили, джанам, млади жени. Нар. пес., СБНУ ХХХIХ, 294.

Списък на думите по буква