ОЖЕСТОЧЀНИЕ

ОЖЕСТОЧЀНИЕ, мн. няма, ср. Книж. Състояние на ожесточен; ожесточеност. Рашид, разядосан до ожесточение, не слезе ни до воденицата.., заповяда да му приготви сеизинът коня и след малко замина за Търново, умислен и позеленял от яд. Ц. Гинчев, 320. Изведнъж боят достигна такава страшна сила и ожесточение, което порази и смая всички ни. Й. Йовков, Разк. II, 158. Той се мъчеше да проникне в душата на жена си без злоба, без ожесточение и пак намираше, че думите и делата ѝ (..) не носеха никакъв признак на разум. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 380. Тя бе уверена, че той е бил жалостив и в наложеното му насилие. Че е презирал озлоблението дори в минутите на ожесточение. Д. Вълев, Ж, 9. Ожесточението на партиите една срещу друга е причина дето всичките обществени работи на този град [Трявна] страдат. Г, 1863, бр. 6, 44.

Списък на думите по буква