ОЖИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЖИВЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е с повишено, приповдигнато настроение, възбуден от нещо хубаво, радостно. Той [татко Пиер] забеляза с изненада руменината върху бузите ѝ. Човек не можеше да си

представи нищо по-рядко от това — да види Мария оживена. Д. Димов, Т, 55. Улиците необичайно бързо се изпълваха с оживен народ, възбуден от новината. Вл. Полянов, ПП, 270. Отведнаж отнякъде изскочи Чудото, все още бледен и с безкръвни устни, позасрамен.. виновен, но в същото време радостно оживен. П. Вежинов, ВР, 89. На връх Петровден, празнично стъкмени /../ пристигат селяните оживени. Бл. Димитрова, Л, 69-70. // В който вземат участие много хора, обикн. с повишено, приповдигнато настроение.

2. За поглед, лице, глас и под. — който изразява повишено, бодро, настроение, обикн. от нещо приятно. Гина едва чуваше думите му; тя само гледаше неговото оживено, едро, хубаво лице, радостта, която цъфтеше в очите му. Ст. Дичев, ЗС I, 79. Спомням си деня, когато някакъв оживен женски глас ми съобщи по телефона, че ми се е родил син. П. Вежинов, Б, 38. От погледите в разведрений мрак / се блясък само живен съзира. П. Р. Славейков, Събр. съч. IV, 199.

3. Който е изпълнен с много хора, движение, шум; жив. Пушеше и мислеше.. Мъгла от дим напълни стаята,.. и сред нея той виждаше оживения град, жени — млади, хубави. Г. Стаматов, Разк. II, 37. Той не тръгна по най-правата улица.. а.. свърна надолу, мина през най-дългите и най-оживени улици и излезе на шосето за града. Г. Караславов, СИ, 31. Хазяйката на хотела не можеше да се начуди, как тъй да не вземем участие като европейци в такъв оживен бал. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 70. Известно е, че някои селища, които в миналото са били оживени пристанища, сега, вследствие издигането на сушата са останали далеч от морето. Геол. IХ кл, 70. // За разговор, спор и под. — който е свързан с много чувства, страст; жив, бурен. Ставали са още през 1824-1825 г. оживени спорове по тоя предмет, при което много страст и педантична нетърпимост прояваявал преводачът Атанас Кипиловски. М. Арнаудов, БКД, 10. Оживените разисквания накрай стихнаха и по лицата на мнозинството селяни се четеше загриженост. Кр. Григоров, Н, 17. И пазарлък се почна оживен. / Глъч, препирни... П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 63. Оживен разговор. Оживена дискусия. Оживени коментари.

4. Който се проявява активно, енергично. Мнозина заможни български търговци от нашите западни краища,.., са поддържали оживена търговия с Австрия и Унгария. Б. Пенев, НБВ, 16. Докато в Италия през епохата на Възраждането са съществували няколко центъра на оживена литературна и научноизследователска дейност,.., в Югоизточна Европа,.., са загаснали отдавна и напълно всички предишни огнища на по-високото образование. М. Арнаудов, БКД, 5. Оживена, едра преписка водеше новоселецът [Петър] и това създаде истински грижи за местните хора. Л. Петков, ГП, 42. Издигнал се до важно пристанище на Дунава, Свищов е поддържал в първата половина на ХIХ в. оживени търговски връзки между вътрешността на България.. и западна Европа и Румъния, гдето е бил насочен износът. М. Арнаудов, БКД, 23. Един плъх наистина беше притичал по средата на кухнята, подгонен от шумната, оживена работа на чистачите. Ал. Бабек, МЕ, 147. Оживена кореспонденция. Оживени контакти.

5. Остар. Книж. Жив, изразителен, одухотворен. Хубав е нашият куностас. А когато пък и кандилото е запалено, тогава той изглежда още по-хубав и става някак оживен. Т. Влайков, Пр I, 10. Шаровете, что ся употребяват в него [описанието], трябва да са толкова живи и толкова истински, чертите толкова природни, изображенията толкова оживени, чтото кога ся слушат или прочитат да мисли човек, че ги гледа с очи си. Д. Попов, СбРС(превод), 15.