ОЖИВЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЖИВЀНО. Нареч. от оживен; възбудено, живо, активно. Вечер в кръчмите селяните дълго слушаха радио и оживено коментираха. М. Грубешлиева, ПИУ, 123. Той седеше на маса между свои приятели, които оживено спореха върху една случка, станала в града през нощта. Г. Райчев, Избр. съч. II, 30. Най-сетне Руси видя дъщеря си. Заобиколена от млади като нея момичета, същите, които говореха с него, тя нещо оживено им разправяше. П. Спасов, ХлХ, 123. Гъркът се спря за малко и довърши мисълта си, като говореше ниско и жестикулираше оживено. Д. Димов, Т, 642. Учителите се струпаха оживено над записката, която директорът държеше в ръцете си. Елин Пелин, Съч. IV, 167.