ОЖИВЯ̀ВАМ

ОЖИВЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; оживѐя, ‑ѐеш, мин. св. оживя̀х, прич. мин. св. деят. оживя̀л, ‑а, ‑о, мн. оживѐли, св., непрех. 1. Ставам жив или се възвръщам към живот; съживявам се. Зимата още не бе преминала, когато се чу, че по преспанското поле е излязла нова чета. Да не би да са оживели загиналите в Криводол? Д. Талев, И, 249. Нали кръвта, примесена с гликозид № 105, имаше чудесното свойство да не се разширява при заледяването? И какво, ако след три дни малкото същество в камерата покаже признаци на живот — оживее! Ст. Волев, МС, 33. Подир това духнал в человека душа, человекът оживял. Христом. КМ II, 187. Наквасила едно тулбенче (..) во вино и го спрострила по лицето на мъртоецот. Тога, за чудо, мъртоецот оживел! СбКШ, 55. Рипна петел низ тенджера / и веднага пропеяло, / и рибите низ тиганьо, / и веднаг са оживели. Нар. пес, СбНУ II, 83. Обр. Когато пролетно време захванат да са стопяват планинските снегове и когато паднат проливни дъждове, то реката оживява, повдига са високо. Знан., 1875, бр. 1, 13. Конете навлязоха в студената вода,.. Мъртвата и блестяща зеленобисерна вода на блатото се размърда и оживя. Елин Пелин, Съч. I, 49.

2. Оставам жив след тежка болест, рана или след голямо премеждие, опасност, злополука и под.; оцелявам. Противоп. умирам. — Ти виждал ли си Индже, старче? — Де ще го видя, синко. Онзи, който го е видял, не е оживял. Й. Йовков, СЛ, 141. "Боже, как ли ще се роди? — помисли си тя [Ненка].. при първото, горкичкото, щях да умра, ама то да ми оживее... " Ил. Волен, МДС, 34. Сичка разбойническа дружина навалила се наоколо, мълчеливо гледа и с нетърпение чака да чуе решението на доктора — ще оживее ли раненият или не. Лат., 1885, кн. 9, 8. Детето е в плачевно положение. Казват, че момиченцето не ще може да оживее. НБ, 1877, бр. 67, 262. Подозреше ли се някое лице, че иска да разсъжда по грабителството на пашата, той — Ибраим паша — ще го привика, ще го вмъкне в подземниците на конака си и.. ще го наложи хубаво, че ако оживее, ако му понася, пак да дири сметка на пашата. СбНУ ХVIII, 582. // С предл. до. Оставам жив до даден момент; доживявам. — Мил ми си, Иванчо, и аз искам последно да ти са понагледам и понарадвам; кой знае кога ще да са видим още един път, щем ли да оживеем дотогава. Ил. Блъсков, ПБ III, 73. Обр. От всичките тия български га‑

зети [вестници и списания] нито една има чест да оживее до днес. ДЗ, 1867, бр. 5, 19.

3. Прен. За чувство, надежда и под. — възниквам, пораждам се, зараждам се, заживявам2. Борис следеше зорко всичко наоколо и дали не го наблюдава някой, в сърцето му оживя и страх. Д. Талев, И, 182. Пленен от песента ѝ [на русалката] в мрака, надежда в пътник оживее — / не него ли изгубен чака, / не него морен ли зове. Н. Ракитин, Ст II, 131. Аз пак погледнах на земята и надеждите ми за по-добро състояние оживяха. Ч, 1871, бр. 18, 573.

4. Прен. Ставам, изглеждам като жив, изпъквам живо, ярко във въображението, спомените на човек. Да имаш земя и да не можеш да ѝ бъдеш господар!... Той си спомни всичко за тая земя!... Всяко местенце оживя пред очите му. Ст. Даскалов, БМ, 263. Най-хубавото от мене това са спомените ми. В тях ще оживеят много хора, които приживе дадоха кръвта си, а сега ще дадат примера си. А. Дончев, ВР, 203. — Златни ръце имат Васил и Василаки. Каквото пипнат, оживява в ръцете им. П. Йорданова, СЕ, 65. В този затихнал кът на покойници се бяха спрели само двамина живи: един гологлав подофицер и един свещеник с кадилница. Тая картина оживя върху платното на Верешчагин подир две години. А. Каралийчев, ТР, 169.

5. Прен. Оживявам се. Пристрели тя [Севдана] Йонка с черните си очи, залуди го с шеговитите си думи. И затупка клетото Йонково сърце, разбуди се — оживя. Ц. Церковски, Съч. III, 70. "Тази жена все повече ми харесва!" — помисли той и докато мислеше това, лицето на Ана оживя, напълни се с цветове и тя му се усмихна. А. Наковски, БС, 86. Към обед времето се затопли, гората оживя от радостното чуруликане на птиците. П. Вежинов, НС, 195. Из угарите наизлезе народ — мъже, жени, деца. Полето оживя — засмя се със смеха на малките, запя със звънките гласове на пременените като за празник жени. А. Гуляшки, МТС, 342. В V век търговията захванала да оживява и в Европа, която са отличила най-много чрез онова свое значение, което добиле в онова враме италианските крайморски градища. Знан., 1875, бр. 7, 108.

Оживя ми на сърцето. Разг. Непрекъснато мисля за нещо или за някого, силно го желая, копнея за него. Черепишкият манастир беше ми оживял на сърцето от разказите и възхищенията на нашите инженери по линията. Ал. Константинов, Съч. I, 219. — Твойте присмехи, твойте задевки, Милкано, са оживели на сърце ми — като остри ножове са го с рани покрили. П. Тодоров, Събр. пр II, 204. Оживя ми страха на сърцето. Диал. Силно съм наплашен от нещо. — От всичко ме е страх, господарю! От всичко... и от дивите зверове, от тебе, от Маринка и най-вече от жадните хора.. Отпусни ме, моля те, страх ми е оживял на сърцето. Н. Каралиева, ЗБ, 43. От такива слухове нашите бабаити са твърде наплашени и страхът е оживял в сърцето им, както се вижда. НБ, 1877, бр 66, 259.

ОЖИВЯ̀ВАМ

ОЖИВЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; оживя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да се изпълни с живот, дейност. Младата невеста оживява и изпълва с радост бащината ми къща. Т. Влайков, Пр I, 89. Горският дом потъна в тишина.. Само дрънченето на колите и бученето на камионите, които идваха да товарят дърва, оживяваше околността. Ем. Станев, ПЕГ, 120. Огънят ся намерва разпръснат по всичкийт свят; той затопля и оживява животните и растенията. П. Р. Славейков, СК, 136. Тя [добрата книга] ободрява нашият дух, тя оживява нашите надежди, тя ни дава нови сили,.. тя усилва нашата деятелност да бъдем полезни нам, както и на другите. МС, 1883, кн. 4, 6. // За нещо възбуждащо (напитка, преживяване) — правя някого по-бодър, създавам му настроение. Поиска ракия.. Спиртът го оживява, одухотворява. Елин Пелин, Съч. III, 162-163. // За мисъл, чувство и под. — правя нещо (лице, очи, поглед) да стане по-одухотворено, по-изразително. Мисълта за отечеството,.., оживяваше лицето му. Ив. Вазов, Съч. ХI, 35. В сивите ѝ, малко помътнени очи свети издълбоко някаква искра, която ги оживява и сгрява. Т. Влайков, Съч. II, 146. Спас го проследи. Искаше да запомни костеливата фигура и лицето на огняря,.., хубавите сини очи, които го оживяваха и правеха умно и привлекателно. Д. Добревски, БКН, 23. Хуморът, който оживяваше думите и образите му, беше изискан, тънък, едва уловим. Г. Константинов, Сб??СЕП, 453.

2. Правя нещо да изглежда като живо, да изпъкне, да бъде по-ярко; одухотворявам. — Хвала на тез ръце, дето оживяват дървото — казал беят. П. Йорданова, СЕ, 65. Залезе слънце. Месецът изгрява. / Под златний му светлик, в мирът поднебни / тълпата великани оживява. Ив. Вазов, Съч. III, 235. В една разкошна стая,.., светяха много светила по позлатените и посребрени стени, на които лъчите оживяваха пъстрите бои на персийските килими и кашмирските пердета. Ст. Ботьов, К (превод), 11.

3. Остар. Книж. Възвръщам някого към живот; съживявам. Тоя ибрик, според думите на турските невежи, имал чудотворна — целителна сила. Водата, която се налее в него, оживявала [човек]. НБ, 1877, бр. 61, 240. Детево накрайот от реката пукнало.. зато двава ангела одет при господа и го молет. — Аман, боже! — му велет — оживи го кутроно дете! СбНУ ХХIХ, 138. оживявам се, оживя се страд. Близо век българският народ води самоотвержена борба против нашествениците. Няма древно гра‑

дище из Тракия, Мизия и Македония, чиито развалини да не се оживяват от някоя легенда за добри юнаци и смели девойки. В. Йосифов, Избр. тв I, 141. Паузите се оживяваха от бръмченето на вретената и мекото шумолене на иглите. Ил. Волен, РК, 51.

ОЖИВЯ̀ВАМ СЕ несв; оживя̀ се св., непрех. Ставам оживен, изпълвам се с живот. Жизнен. Имаше дни, когато старата се оживяваше, започваше да приказва, да гълчи Петето и тогава Иван се поуспокояваше. Но това се случваше рядко. Г. Караславов, Тат., 195. Заговорваше [Николина] — отначало бавно, плахо, с тих несигурен глас, но след минута се оживяваше. Тогава тя говореше бързо и припряно до задъхване. Г. Райчев, ЗК, 33. Голямата върба се оживява. Дванадесет влюбени чифта заклепват на дванадесет гнезда. Елин Пелин, Съч. II, 10. Градчето се оживяваше само веднъж в седмицата, в пазарен ден, когато от селата прииждаха селяни и селянки. М. Марчевски, П, 162. Полето взе да се оживява. Откъм селото се зададоха каруци.. Орачи забиха ралниците на плуговете в земята. Кр. Григоров, Р, 20. Колкото повече се оживявала търговията и занаятите, толкова повече укрепвали и се уголемявали градовете. Ист. IV кл, 66. // Изпълвам се с бодрост, настроение. Групата се оживява, ръкопляска. А. Гуляшки, МТС, 173. // За очи, лице — ставам по-изразителен, по-одухотворен. Ицо стоеше повече с отпуснати клепки, но когато подигнеше очи да погледне някого — лицето му се оживяваше и погледът му тежеше като да се слагаше върху човека или предмета, върху който се спираше. Д. Талев, ПК, 9.

Списък на думите по буква