ОЖИВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОЖИВЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; оживѐя, ‑ѐеш, мин. св. оживя̀х, прич. мин. св. деят. оживя̀л, ‑а, ‑о, мн. оживѐли, св., непрех. 1. Ставам жив или се възвръщам към живот; съживявам се. Зимата още не бе преминала, когато се чу, че по преспанското поле е излязла нова чета. Да не би да са оживели загиналите в Криводол? Д. Талев, И, 249. Нали кръвта, примесена с гликозид № 105, имаше чудесното свойство да не се разширява при заледяването? И какво, ако след три дни малкото същество в камерата покаже признаци на живот — оживее! Ст. Волев, МС, 33. Подир това духнал в человека душа, человекът оживял. Христом. КМ II, 187. Наквасила едно тулбенче (..) во вино и го спрострила по лицето на мъртоецот. Тога, за чудо, мъртоецот оживел! СбКШ, 55. Рипна петел низ тенджера / и веднага пропеяло, / и рибите низ тиганьо, / и веднаг са оживели. Нар. пес, СбНУ II, 83. ● Обр. Когато пролетно време захванат да са стопяват планинските снегове и когато паднат проливни дъждове, то реката оживява, повдига са високо. Знан., 1875, бр. 1, 13. Конете навлязоха в студената вода,.. Мъртвата и блестяща зеленобисерна вода на блатото се размърда и оживя. Елин Пелин, Съч. I, 49.
2. Оставам жив след тежка болест, рана или след голямо премеждие, опасност, злополука и под.; оцелявам. Противоп. умирам. — Ти виждал ли си Индже, старче? — Де ще го видя, синко. Онзи, който го е видял, не е оживял. Й. Йовков, СЛ, 141. "Боже, как ли ще се роди? — помисли си тя [Ненка].. при първото, горкичкото, щях да умра, ама то да ми оживее... " Ил. Волен, МДС, 34. Сичка разбойническа дружина навалила се наоколо, мълчеливо гледа и с нетърпение чака да чуе решението на доктора — ще оживее ли раненият или не. Лат., 1885, кн. 9, 8. Детето е в плачевно положение. Казват, че момиченцето не ще може да оживее. НБ, 1877, бр. 67, 262. Подозреше ли се някое лице, че иска да разсъжда по грабителството на пашата, той — Ибраим паша — ще го привика, ще го вмъкне в подземниците на конака си и.. ще го наложи хубаво, че ако оживее, ако му понася, пак да дири сметка на пашата. СбНУ ХVIII, 582. // С предл. до. Оставам жив до даден момент; доживявам. — Мил ми си, Иванчо, и аз искам последно да ти са понагледам и понарадвам; кой знае кога ще да са видим още един път, щем ли да оживеем дотогава. Ил. Блъсков, ПБ III, 73. ● Обр. От всичките тия български га‑
зети [вестници и списания] нито една има чест да оживее до днес. ДЗ, 1867, бр. 5, 19.
3. Прен. За чувство, надежда и под. — възниквам, пораждам се, зараждам се, заживявам2. Борис следеше зорко всичко наоколо и дали не го наблюдава някой, в сърцето му оживя и страх. Д. Талев, И, 182. Пленен от песента ѝ [на русалката] в мрака, надежда в пътник оживее — / не него ли изгубен чака, / не него морен ли зове. Н. Ракитин, Ст II, 131. Аз пак погледнах на земята и надеждите ми за по-добро състояние оживяха. Ч, 1871, бр. 18, 573.
4. Прен. Ставам, изглеждам като жив, изпъквам живо, ярко във въображението, спомените на човек. Да имаш земя и да не можеш да ѝ бъдеш господар!... Той си спомни всичко за тая земя!... Всяко местенце оживя пред очите му. Ст. Даскалов, БМ, 263. Най-хубавото от мене това са спомените ми. В тях ще оживеят много хора, които приживе дадоха кръвта си, а сега ще дадат примера си. А. Дончев, ВР, 203. — Златни ръце имат Васил и Василаки. Каквото пипнат, оживява в ръцете им. П. Йорданова, СЕ, 65. В този затихнал кът на покойници се бяха спрели само двамина живи: един гологлав подофицер и един свещеник с кадилница. Тая картина оживя върху платното на Верешчагин подир две години. А. Каралийчев, ТР, 169.
5. Прен. Оживявам се. Пристрели тя [Севдана] Йонка с черните си очи, залуди го с шеговитите си думи. И затупка клетото Йонково сърце, разбуди се — оживя. Ц. Церковски, Съч. III, 70. "Тази жена все повече ми харесва!" — помисли той и докато мислеше това, лицето на Ана оживя, напълни се с цветове и тя му се усмихна. А. Наковски, БС, 86. Към обед времето се затопли, гората оживя от радостното чуруликане на птиците. П. Вежинов, НС, 195. Из угарите наизлезе народ — мъже, жени, деца. Полето оживя — засмя се със смеха на малките, запя със звънките гласове на пременените като за празник жени. А. Гуляшки, МТС, 342. В V век търговията захванала да оживява и в Европа, която са отличила най-много чрез онова свое значение, което добиле в онова враме италианските крайморски градища. Знан., 1875, бр. 7, 108.
◊ Оживя ми на сърцето. Разг. Непрекъснато мисля за нещо или за някого, силно го желая, копнея за него. Черепишкият манастир беше ми оживял на сърцето от разказите и възхищенията на нашите инженери по линията. Ал. Константинов, Съч. I, 219. — Твойте присмехи, твойте задевки, Милкано, са оживели на сърце ми — като остри ножове са го с рани покрили. П. Тодоров, Събр. пр II, 204. Оживя ми страха на сърцето. Диал. Силно съм наплашен от нещо. — От всичко ме е страх, господарю! От всичко... и от дивите зверове, от тебе, от Маринка и най-вече от жадните хора.. Отпусни ме, моля те, страх ми е оживял на сърцето. Н. Каралиева, ЗБ, 43. От такива слухове нашите бабаити са твърде наплашени и страхът е оживял в сърцето им, както се вижда. НБ, 1877, бр 66, 259.
ОЖИВЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; оживя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да се изпълни с живот, дейност. Младата невеста оживява и изпълва с радост бащината ми къща. Т. Влайков, Пр I, 89. Горският дом потъна в тишина.. Само дрънченето на колите и бученето на камионите, които идваха да товарят дърва, оживяваше околността. Ем. Станев, ПЕГ, 120. Огънят ся намерва разпръснат по всичкийт свят; той затопля и оживява животните и растенията. П. Р. Славейков, СК, 136. Тя [добрата книга] ободрява нашият дух, тя оживява нашите надежди, тя ни дава нови сили,.. тя усилва нашата деятелност да бъдем полезни нам, както и на другите. МС, 1883, кн. 4, 6. // За нещо възбуждащо (напитка, преживяване) — правя някого по-бодър, създавам му настроение. Поиска ракия.. Спиртът го оживява, одухотворява. Елин Пелин, Съч. III, 162-163. // За мисъл, чувство и под. — правя нещо (лице, очи, поглед) да стане по-одухотворено, по-изразително. Мисълта за отечеството,.., оживяваше лицето му. Ив. Вазов, Съч. ХI, 35. В сивите ѝ, малко помътнени очи свети издълбоко някаква искра, която ги оживява и сгрява. Т. Влайков, Съч. II, 146. Спас го проследи. Искаше да запомни костеливата фигура и лицето на огняря,.., хубавите сини очи, които го оживяваха и правеха умно и привлекателно. Д. Добревски, БКН, 23. Хуморът, който оживяваше думите и образите му, беше изискан, тънък, едва уловим. Г. Константинов, Сб??СЕП, 453.
2. Правя нещо да изглежда като живо, да изпъкне, да бъде по-ярко; одухотворявам. — Хвала на тез ръце, дето оживяват дървото — казал беят. П. Йорданова, СЕ, 65. Залезе слънце. Месецът изгрява. / Под златний му светлик, в мирът поднебни / тълпата великани оживява. Ив. Вазов, Съч. III, 235. В една разкошна стая,.., светяха много светила по позлатените и посребрени стени, на които лъчите оживяваха пъстрите бои на персийските килими и кашмирските пердета. Ст. Ботьов, К (превод), 11.
3. Остар. Книж. Възвръщам някого към живот; съживявам. Тоя ибрик, според думите на турските невежи, имал чудотворна — целителна сила. Водата, която се налее в него, оживявала [човек]. НБ, 1877, бр. 61, 240. Детево накрайот от реката пукнало.. зато двава ангела одет при господа и го молет. — Аман, боже! — му велет — оживи го кутроно дете! СбНУ ХХIХ, 138. оживявам се, оживя се страд. Близо век българският народ води самоотвержена борба против нашествениците. Няма древно гра‑
дище из Тракия, Мизия и Македония, чиито развалини да не се оживяват от някоя легенда за добри юнаци и смели девойки. В. Йосифов, Избр. тв I, 141. Паузите се оживяваха от бръмченето на вретената и мекото шумолене на иглите. Ил. Волен, РК, 51.
ОЖИВЯ̀ВАМ СЕ несв; оживя̀ се св., непрех. Ставам оживен, изпълвам се с живот. Жизнен. Имаше дни, когато старата се оживяваше, започваше да приказва, да гълчи Петето и тогава Иван се поуспокояваше. Но това се случваше рядко. Г. Караславов, Тат., 195. Заговорваше [Николина] — отначало бавно, плахо, с тих несигурен глас, но след минута се оживяваше. Тогава тя говореше бързо и припряно до задъхване. Г. Райчев, ЗК, 33. Голямата върба се оживява. Дванадесет влюбени чифта заклепват на дванадесет гнезда. Елин Пелин, Съч. II, 10. Градчето се оживяваше само веднъж в седмицата, в пазарен ден, когато от селата прииждаха селяни и селянки. М. Марчевски, П, 162. Полето взе да се оживява. Откъм селото се зададоха каруци.. Орачи забиха ралниците на плуговете в земята. Кр. Григоров, Р, 20. Колкото повече се оживявала търговията и занаятите, толкова повече укрепвали и се уголемявали градовете. Ист. IV кл, 66. // Изпълвам се с бодрост, настроение. Групата се оживява, ръкопляска. А. Гуляшки, МТС, 173. // За очи, лице — ставам по-изразителен, по-одухотворен. Ицо стоеше повече с отпуснати клепки, но когато подигнеше очи да погледне някого — лицето му се оживяваше и погледът му тежеше като да се слагаше върху човека или предмета, върху който се спираше. Д. Талев, ПК, 9.