ОЖИВЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЖИВЯ̀ВАНЕ¹, мн. няма, ср. Отгл. същ. от оживявам¹. Животът и смъртта вече не съществуват за мене.. А страданието, ужасното страдание? Щом е обусловено от оживяването и умирането — и то е без смисъл, без значение. Ал. Гетман и др., СБ, 244. За миг ѝ минаха през ума всичките ония бабини девитини за оживяване на мъртъвци и вампири. Ст. Даскалов, ЕС, 159. — То за оживяване, я оживеят, я не, ами да им теглим ножа, че хубава пастърмица става от тях. Ст. Марков, ДБ, 24.

ОЖИВЯ̀ВАНЕ², мн. няма, ср. Отгл. същ. от оживявам² и от оживявам се. Писателката не се е ограничила само с едно оживяване на бледните фигури от легендата и с поетично разправяне на събитието. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, (1), 174. Той [Асен Найденов] можа да постигне не само драматично напрежение и интензивност на израза, но и оживяване на епичния финал, на мелодичната линия и на лиричното благозвучие. НК, 1958, бр. 51, 2. Възстановяването и оживяването на търговските отношения между Запада и Изтока допринасят не само за разширяване на географския кръгозор, но и извикват нуждата от географски знания за света и за отделните страни. А. Бешков и др., ИГ, 32.