ОЖИВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЖЍВЯМ, ‑яш, несв.; ожѝвя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. Диал. Оживявам¹. По мъгли идат тежки носила, / на носилата убаа Яна. / .. / Нейзина майка тука примират, / тука примират, одвай оживят. Нар. пес., СбБрМ, 362.

ОЖЍВЯМ СЕ несв.; оживя̀ се св., непрех. Диал. Оживявам¹; съживявам се. Чоекот умре и не се оживят! СбКШ, 18. Стадото му е примряло, / на ден умират десетина, / а на неделя стотина. / .. / Както се Стоян молеше / и стадото се разпръсна, / .. / Стоян на мама думаше: / — Я излез, мамо, да видиш, / стадото ми се оживи. Нар. пес., СбВСТ, 308.