ОЖИДА̀ВАМ

ОЖИДА̀ВАМ, ‑аш, несв., прех. Остар. Книж. Очаквам; ожидам. Имаха самоковчани вяра и упование, че Бог ще низпосли своята милост и над българите, ще вооружи и поведе с крепка десница православното свое войнство от север и те ожидаваха с дълбока вяра тоя благословен ден. П. Спасов, ГЛЗЗ, 60. С трепет гледаше той [дядо Колю] и ожидаваше едничката думица, която можеше така лесно — според неговите понятия и убеждения — да отклони грозната съдба. М. Георгиев, Избр. разк., 218. А човек щастие сѐ ожидава / със зравици, с песни, с възторг голям. Ив. Вазов, Съч. III, 36. Блажени ония общества, които ся съзнали и оценяват тая истина [просвещението]! Тям само принадлежи да ожидават праведно бъдъще по-благополучно. Ч, 1871, бр. 12, 355. ожида̀ва се страд. Войската составлява ся от млади написани войни и ако Горна Албания помощ им прати, тогда важни приключения ся ожидават. ЦВ, 1856, бр. 295, 79.

Списък на думите по буква