ОЖИДА̀ТЕЛНО

ОЖИДА̀ТЕЛНО нареч. Остар. Книж. С очакване (ожидание); очаквателно. — Това признание прави чест на твоята откровеност, — каза сухо Невенка, като пусна книгата и скръсти ръце ожидателно. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 96. — Оня чивяк [човек] е, како, дето дохожда̀ по-завчера, — доложи слугинята, като се спря ожидателно пред отворените врата. Т. Влайков, Съч. II, 165.

Списък на думите по буква