ОЖИДНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЖЍДНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Остар. Индив. Човек, който чака, очаква (ожида). — Не приема! — отговаря рязко разсилният със съзнанието, че стои по-високо от всичките тия ожидници хора. Ив. Вазов, СНЖ, 19.