ОЖУРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЖУ̀РВАМ, ‑аш, несв.; ожу̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. За слънце — изгарям, обгарям, опърлям, прежурвам; ожу‑

рям. Вятърът е оголил бука, лещака, храстите от шипка, постлал е килими от листа, а есенното слънце е ожурило и обагрило всичко в ръждивокафяво и в злато. Вл. Полянов, БВП, 100. — Ожури ме слънцето, опърли ме вятърът и от туй може да съм почерняла и погрозняла — отговорила му циганката бързо-бързо. Христом. КМ II, 179. ожурвам се, ожуря се страд.