ОЗАГЛАВЯ̀ВАМ

ОЗАГЛАВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; озаглавя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Поставям заглавие; наименувам, онасловявам. Струва ми се, че тоя ни разговор установи в него [Йовков] решението да озаглави книгата си "Жетварят". Сб??СЕП, 338. Макар че не успял да издаде първата част на своите записки, Балчо Нейков написал и втора част, която завършил през 1908 г. и озаглавил "Стефан Караджа и неговите предци". Н. Ферманджиев, РХ, 141. Под впечатлението на приготовленията за борба поетът написва своето безсмъртно стихотворение "На прощаване през 1868 година" (така Ботев го озаглавява първоначално). Лит. Х кл, 162. озаглавявам се, озаглавя се страд.

Списък на думите по буква