ОЗАДАЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЗАДАЧЀН ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от озадача като прил. Книж. 1. Който се намира в недоумение, който е смутен, объркан, затруднен. Той [Белички] я погледна [Марина] озадачен. Формулата, която употреби, беше доста обхватна и неясна и както винаги, и този път не можа да се разбере колко са искрени думите ѝ. Д. Фучеджиев, Р, 122. Той [Русин] направи две-три крачки към пътната врата, но в това време старият Гашков се извърна и попита озадачен какво има. Г. Караславов, Избр. съч. V, 172. Кукена си излезе бавно, с достойнство, но дълбоко озадачен и смутен. П. Славински, ПЗ, 171. — Що щете тука, госпожо Уранио? — Ех, — каза момата озадачена. — Всичко тука на света е възможно да стане. П. Р. Славейков, ЦП (превод), II, 196-197.

2. Който изразява недоумение, смущение. След като изслуша историята с разменените ключове, Коста потърка с длан острата си брадичка, така, както бе виждал да прави баща му. Неговото дълго, сухичко лице изглеждаше озадачено. П. Вежинов, СО, 23. Здравко се показа между корените на смърча и впи озадачен поглед в лицето на своя някогашен лагерен приятел. Цв. Ангелов, ЧД, 35. Антония се върна преди тях и завари Роза на стола заспала с подложена длан под бузата си, с детински озадачен израз на лицето, сякаш през всичкото време бе мислила за нещо крайно интересно и същевременно неразбираемо за нея. П. Льочев, ПБП, 32. Контостефан или се хвана за уловката, или сам реши да се прави на откровен, но изведнъж придаде на лицето си озадачено изражение. А. Дончев, СВС, 56.