ОЗАДАЧЀНО

ОЗАДАЧЀНО. Книж. Нареч. от озадачен; с недоумение, смутено. Тя бе научила за преврата в София,.., като зърна посърналото лице на зет си, като долови тревогата и смущението, които той не можеше да скрие, .. изстина и го загледа озадачено. Г. Караславов, ОХ IV, 107. Младото момиче не разбира какво иска да каже тя [Елка] и млъква озадачено. Ив. Карановски, Разк. I, 54.

Списък на думите по буква