ОЗАРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЗАРЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Поет. Прич. мин. страд. от озаря като прил. 1. Който е силно осветен. Смъкваме се по пътеката.. Наоколо — безкраен простор, озарен, тръпнещ под обилната светлина на лятото. З. Сребров, Избр. разк., 70. — Гората гори!.. Млади и пъргави ездачи на буйни коне се спущат и хвърчат в посока към пламъците. В озарените тъмнини, през рамената им блесват пушки, по бедрата пищови. Ив. Карановски, Разк. I, 15. Цяла нощ гърмя, святка/ небосвода разярени, / над главата ми треска, — / над бърдата озарени. Ив. Вазов, Съч. VII, 200.

2. Прен. Който излъчва, изразява благородно чувство, радост; светъл, светнал, радостен, обаятелен. Представям си крехката фигура на поета [Христо Ясенов] до едроглавия дебел и тромав огняр и побойник Черното Павле.. Единият — озарен и чист. Другият — с наведен от тлъстини врат, с ниско чело и мътен поглед. Н. Христозов, ПД, 14. Винаги беше зает, угрижен, винаги бързаше за някъде, мълчалив, умислен и само със своите първолачета в училището някак чудно се променяше, разтваряше се с живи, пъргави движения, с приветливи думи, с озарено лице. Д. Талев, ГЧ, 375. — Ей това рибе може да хване сто кила сом!... Бай Станьо се засмива с весели, озарени очи, като че ли вече наистина огромният сом е захапал грижливо заложената стръв. С. Северняк, ОНК, 13.