ОЗАРЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЗАРЀНИЕ, мн. няма, ср. Поет. Сияние, светлина. Да беше се съмнало по-скоро! Тъмнината се разтваряше бавно в утринното озарение, утаяваше се в небесните дълбини на запад и ниско долу, по падините и долищата, в подножията на планините. Д. Талев, ГЧ, 356. Селото спеше дълбоко и мирно, спотаено под бледото озарение на току-що възлезлия пълен месец. Г. Караславов, ОХ IV, 436. На небето пламтеше бледо, неясно озарение. Н. Кирилов, ПД, 108. ^● Обр. Ободрява го съзнанието, че ако умение и дарба не са му достигнали да създаде съвършено творение с тая драма, то поне е фърлил вярно и ярко озарение върху емигрантската епоха. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 6.

2. Прен. Душевно излъчване, обаяние. Той скланяше натежала глава и заспиваше с детска усмивка на безвласото си лице, с чисто озарение, защото и най-краткото щастие е все пак щастие. П. Константинов, ПИГ, 30. В гласа ѝ, в озарението на усмивката ѝ се долавяше желание за взаимност с бащата, който се държеше досега далече от нейните момински мисли и вълнения. И. Петров, МВ, 85. Раната беше сериозна, но лицето на стария машинист не издаваше никаква болка. То беше тържествено бледо, спокойно, чувството на изпълнен дълг му бе дало някакво вътрешно озарение на чистота и гордост. П. Вежинов, НС, 34. Стеснена, тя не смееше да вдигне очите си, но клепачите ѝ потрепваха и на лицето, в очертаните линии на профила, се появи озарение на доверието. Кр. Белев, РСК, 2.

3. Прен. Моментно просветление на съзнанието от внезапно възникнала мисъл, идея; прозрение. При такива случаи и десет репетиции са ми помагали по-малко, отколкото мигновеното озарение. Ст. Грудев, АБ, 159-160.