ОЗАРЯ̀ВАМ

ОЗАРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; озаря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Поет. 1. Силно осветявам, заливам с ярка светлина (заря) нещо или някого. Сегиз-тогиз трещи гръмотевица и светкавици озаряват кръгозора в дъното. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 148. Големи огньове се издигнаха на поляната и озаряваха наоколо гората, прилична на грамаден декор от невиждана по размери сцена. Ем. Станев, ПЕГ, 86. Мама ме взима полекичка в прегръдките си.. коленичи пред куностаса, дето запаленото кандило озарява образа на Света Богородица. Т. Влайков, Пр I, 81. Озаряват небето ракети / и пожари обхващат града. Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 114. Слънчевите зари едва можеха да пробият тия многолистни дървета и да озарят със светлината си тук-там зелената равна морава. Ил. Блъсков, ИС, 97. Обр. Ще доде пролет красна, тиранинът ще падне; безценната свобода и нас ще озари. НБ, 1876, бр. 56, 220.

2. Прен. За чувство, преживяване и под. — правя някого или нещо оживено, одухотво‑

рено, просветлено. Музиката го озаряваше и преобразяваше. Ст. Даскалов, ЕС, 307. Майката на Яворов е същественото негово упование.. Тя озарява и топли душата му. М. Кремен, РЯ, 140. Божествена усмивка озари всичкото ѝ лице, когато ме видя че влязох. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 574. Ту искра сърце ми озарява, / ту мрачи го мътен дим. Д. Дебелянов, С 1946, 49.

3. Прен. За мисъл, идея и под. — внезапно, изведнъж възниквам и просветлявам съзнанието на някого. Една щастлива мисъл озарява двамата делегати. Те решават един от тях да замине за Манчестер,.. дето може би ще намерят по един или по друг начин изход от мизерното положение на скитници. К. Величков, Събр. съч. VIII, 282. Припомням си за теб — / и чудна светлина свест мътна озарява. К. Христов, ИБ, 44. Продължително и търпеливо вадил и чакал астрономът: всяко затмение с точност наблюдавал и обстоятелствата, които го придружавали записвал, докато най-после мракът захванал да се разсейва и заря от светлина озарила негова ум. Д. Витанов, НС (превод), 35. озарявам се, озаря се страд. Скоро разбуденото село се озари от жълточервените пламъци на пожара. Ст. Дичев, ЗС II, 624. — Ах, Райне, не можеш си представи колко съм щастлив — каза той и лицето му се озари от радостна и малко свенлива усмивка. Ем. Станев, ИК I и II, 207.

Списък на думите по буква