ОЗАХАРЀН

ОЗАХАРЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от озахаря като прил. 1. За плод — захаросан. Озахарените плодове са консервиран продукт, който се получава чрез варене на плодовете с концентриран захарен или захарно-гликозен сироп до насищането им със захар над 75-80% и следващо изсушаване. М. Киров, ТК, 94.

2. За мед — който се е променил от течно в твърдо състояние поради промени в структурата на молекулата му; захаросан. В килера има още два буркана миналогодишен озахарен мед.

3. Обикн. мн. Хим. За полизахариди — които са разградени до монозахариди чрез хидролизиране. Техничеки обикновеният алкохол се получава.. чрез алкохолна ферментация на захари — плодови течности, които съдържат глюкоза или фруктоза и озахарени (хидролизирани) полизахариди — нишесте и целулоза. Хим. ХI кл, 1965, 115. Подкиселяването с органични киселини става, като част от озахарената каша се охлажда до 50° С и към нея се прибавя чиста култура от лактобактериум делбрюки. Ив. Златев и др., МЗ, 68.

Списък на думите по буква