ОЗВЕРЀНИЕ

ОЗВЕРЀНИЕ, мн. няма, ср. Състояние на озверен; ярост, настървение. Някога Цачето крала малай от Гандюви и яла голям бой за това. По тоя случай Тодораки ѝ съчинил една песен, която всякога докарва Цачето до озверение. Д. Немиров, Б, 12. Устата им зинали кат за рев, / лицата им сгърчило озверение. Ив. Вазов, Съч. V, 34. Аз съм уж виновникът, / а ти / като подсъдим стоиш пред мене... / Но в гласа ти чувам да трепти / нотката на диво озверение. Хр. Радевски, ВН, 54.

Списък на думите по буква