ОЗВУЧА̀ВАМ

ОЗВУЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; озвуча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Изпълвам със звук (музика, говор) някакво помещение; огласявам. Децата нахлуха в салона и тяхната глъч го озвучи.

2. Илюстрирам, съпровождам с музикално изпълнение пиеса, ням филм или друго представление. Тодоров е озвучил с подходящи мелодии много драматични пиеси, като "Тебеширеният кръг", "Майчино сър‑

це". РД, 1950, бр. 143, 2. Театралите, или по-скоро кинодеятелите чувствуваха, че като няма звук, то поне музикална илюстрация може да бъде включена към немия филм.. Но докато филмът беше озвучен, измина доста много време. П. Мирчев, СЗ, 160-161.

3. Техн. Инсталирам апаратура за усилване и предаване на разстояние звук (музика и говор). Залата е озвучена за концерта. △ За да може да се чуват ораторите добре, озвучиха площада за митинга.

4. Филм. Записвам звука (фонограмата) и го нанасям на кинолентата синхронно с говора и действието. Снимането приключи. Остана да озвучат филма. озвучавам се, озвуча се страд. Новооткритият бар в новия ресторант на новопостроения ни хотел в града се озвучава от народен оркестър. Тарас, СГ, 111.

Списък на думите по буква