ОЗГОРЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЗГО̀РЕ и (съкр.) озго̀р, нареч. Диал. Отгоре. Един човек се качил на сачака на една къща без чешире и сака да рипне долу, а там друг му държи чеширите. Още малко, щял да се хвърли озгоре, та да се обуе. Нар. прик., СбНУ III, 189. Попът рекъл: "Чакайте, братя, я да опитам.." Фърлил се он, пропаднал у дълбокото, а озгоре над водата се дигнала поповата капа. Нар. прик., СбНУ ХLV, 386. И отишле мравките пред дупката на лисицата и земале през нощта, та изкопали една много длибока яма, ама озгоре оставиле малко пръстчица. Нар. прик., СбНУ LVI, 21. Вързали двете стълби една за друга, та образували една дълга стълба. Изправиле ги ос [въз] палата и се окачиле озгор на палата. Нар. прик., СбНУ ХLI, 463. ^● Нар.-поет. Седлото му сребарно, озгор-оздол свилено. Нар. пес., СбНУ I, 21.

— Друга форма: о̀згоря.