ОЗЕЛЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОЗЕЛЕНЀН2, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. като прил. Който е изцапан със зелено петно от трева. Бияза стана, изтръска умрялото пиленце, но не сви ръката си. С другата надигна косата и с някакво тъжно съжаление погледна кървавите зърна, останали по озелененото ѝ острие. М. Яворски, ХСП, 127.