ОЗЕМИ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ЗЕМИ нареч. Диал. 1. В (о) земята; на̀земи. — Юнакът не пита колко са враговете, а къде са — намеси се Саздан, гордо изпъчи гърди и удари с меча си оземи. Ст. Загорчинов, ДП, 327. То [простреляното животно] отново се подема, но силите изведнъж го напускат и... забива муцуната си оземи. Н. Хайтов, ПП, 28.

2. Ниско, близо до земята; до̀земи. Тези, що нямали мандри, станали въглищари. Плъпнали из мешелиците на "Попеница" и навратили вършето им оземи. Н. Хайтов, ПП, 16. Човекът насреща взираше жестоки очи в лицето на пашата.. Те го приковаваха и изстискваха последната му воля, тези очи, притискаха го оземи. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 472.

◊ Държа се оземи. Диал. Реалист съм. Удрям / ударя (тупвам / тупна) оземи някого. Надминавам, превъзхождам някого с нещо, доказвам му своето превъзходство. Посред сеймените яздеше аянът, а след него се точеха още войскари.. Всеки гледаше да удари другите оземи, той да покаже на какво се вика сила. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 564. Гъдуларят — Кой? Ние ли да те изложим? Е! Майсторе! Не ни срами пред хората! Славчо — Ти гледай ние да не те тупнем оземи! О. Василев, Л, 88. Удрям / ударя (бия, чукам) чело (глава) о̀земи. Диал. 1. Страдам много силно, плача. Когато втори път комисията дойде да ги масовизира, Гана се хвана пак за свекъра:.. — Хич не влизайте, че и сега си бие главата оземи! Почакайте да си иде старецът, па тогава! Ст. Даскалов, СЛ, 31. 2. Изразявам верноподанически чувства към височайша особа (обикновено в Средновековието). Той падна на колене пред царя и си удари челото оземи. Ст. Загорчинов, ДП, 383. Ивайло пак завика срещу нея:.. — Не съм болярин да чукаш чело оземи. Ставай! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 330.