ОЗЛОЧЕСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЗЛОЧЕСТЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от озлочестя като прил. Книж. 1. Който е злочест, нещастен. Добра и милостива, тя жалеше озлочестения си мъж и два пъти го бе посетила в тъмницата му. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 196. А сушата все още немилостиво гореше, и чиличеният ек на жабите все още по цяла нощ трептеше над ширното припламнало поле, и над озлочестеното селце и предсказваше, че няма скоро да свърши. Елин Пелин, Съч. I, 78. От Шар и Скопие до Солун плач се чува за пет века теглила,.. О, край озлочестен! К. Христов, НН, 73. Българинът.., заряза всичко,.., и на драго сърце отива на бойното поле, да пролее кръвта си за свободата на озлочестеното си отечество. НБ, 1876, бр. 3, 9.

2. Като същ., мн. озлочестени. Всички злочести, нещастни хора. Съчувствията, страданията на поета излизат извън семейството — те стигат до всички бедни деца и люде, до всички сироти и озлочестени, образи на които се вестяват почти във всяка песен на Величков, в която се говори за зима, студове и неволи. Г. Константинов, ПР, 145.