ОЗНАМЕНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЗНАМЕНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; ознаменя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. Книж. Ознаменувам, отбелязвам. Търгнал да търси брата си Димитрия.. без никак да се усъмни, да не би да се улови, тъй като той се осланял на чуждото си поданство, което обаче.. не бил отишъл да си го ознамени при надлъжното посолство. К. Шапкарев, МЖБМ, 40. ознаменявам се, ознаменя се страд. Така аз знаях, че останалите двама бунтовници в островчето са се предали; това се ознамени с дълго и несвършвано "ура" от целия народ, — наверно пленените се виждаха на парахода. А. Страшимиров, А, 328. Приемането в тяхната [на богомилите] черква, като най-важен акт в живота, требало да се ознаменява с особен обряд. ПСп, 1873, кн. 7-8, 95.