ОЗНАЧЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЗНАЧЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Означаване. Рада Госпожина (тъй я наричаха нея за означение, че принадлежи на госпожа Хаджи Ровоама), беше високо, стройно и хубаво момиче. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 66. Място му е да забележа тук, че под термина "правопис",.., аз не разбирам само правото означение на звуковете в книжовния говор. П. П Славейков, Събр. съч. VI (2), 133. В разни исторически времена веществата са били означавани с най-различни белези. Сегашният начин на означение, който е вече окончателно и всеобщо възприет, произхожда от Верпелиус. Хим. VII кл, 1950, 24. В означението на едно число с цифри всяка цифра има две значения: едното се определя от самата цифра като белег, а другото — от мястото, което тя заема. Аритм. V кл, 1965, 5. Тези образци от народната ни поезия служат за означение на развитието на язикът в разни страни на нашето отечество. Ил. Блъсков, С, 24.

2. Нещо, което е отбелязано; бележка. Книгата "Ще ви разкажа за моя син" има означение, че е литературно обработена от Петър Ненов. В. Йосифов, Избр. тв. I, 88. Отрезите [от имота], за които има препирня, са внасят в описът, с означение на големината и на границите им. ВП, 1878, 69.

3. Знак. Пръв Виет през 1591 г. въвел буквените означения и за известните величини в уравненията. Матем., 1966, кн. 4, 8. Чертежът трябва да бъде ясен, а числените означения четливи. М. Мичев и др., З, 193. В химията се изучават голям брой химични елементи и съединения.. За целта в химията са въведени специални означения. Хим. VII кл, 1965, 43.