ОЗОБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЗО̀БВАМ, ‑аш, несв.; озо̀бам, ‑аш и озо̀бя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Изяждам нещо, което е на зърна (обикн. плод), като го зобам, изяждам зърната едно по едно, докрай;опосквам. Аз съм си гойна, кървена / и си съм трудна, дебела / .. / Че доде хлеба умеся / по кошле грозде озобя, / по ведро вино изпия. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 179. И когато сееше, едно [зърно] падна край пътя; и дойдоха птиците, и озобаха го. КТЕМ, 246. Мома й момка измамила / за един кичур бяло грозде. / Доде го й измамила, / тя го й озобала. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 336. Модро грозге гарванито, / .. / Орони га [го], озоби га [го]. Нар. пес., СбВСтТ, 869. озобвам се, озобя се страд.