ОЗОВАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОЗОВА̀ВАМ СЕ2, ‑аш се, несв.; озова̀ се, ‑ѐш се, мин. св. ‑а̀х се, св., непрех. Остар. Книж. Отзовавам се, откликвам. На едни ще се озове със средства, на други с блага реч, а на трети със сълзите си. Ст. Чилингиров, ХНН, 404. — Истина, мари, истина и аз чух — се озова трета. Т. Влайков, Съч. III, 219. — Известната на читателите ни народна конференция по източните разправи в Лондон, не понесла твърде на Дизраели, отдето, види са, "Таймс", надъхан, озовава се в покрусено недоволствие. НБ, 1876, бр. 54, 211. На него [Раковски] дълженствуваме да ся види днес народът с народни чети, които ся озоваха в имя на народната ни свобода. ДЗ, 1868, бр. 47, 176.