ОЗОВАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЗОВА̀ВАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от озовавам се¹; появяване, попадане. — Колкото за неочакваното му озоваване тук, то ще се дължи на някоя повелителна причина. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 111. Твърде много е писано за озоваването на мечтателното тракийско момче в самия център, в нечистата пяна на европейския живот — Лозана, Париж. Е. Каранфилов, Б III, 168.

ОЗОВА̀ВАНЕ² ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от озовавам се²; отзоваване, откликване.