ОЗОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЗО̀Н м Хим. Синкав газ, модификация на кислорода, със специфична остра миризма, образуван в природата при буря или след дъжд, употребяван като пречиствател на водата и въздуха, за лечение, за избелване на тъкани, хартия и др. След дъждовете въздухът бе наситен с дъх на озон и смола. Д. Димов, Т, 399. Наличието и еволюцията на петната [слънчевите] оказват пряко влияние върху озона, тази разновидност на кислорода, която се намира във високите слоеве на атмосферата и обуславя затоплянето на по-ниските слоеве. ЖД, 1968, кн. 5, 20. Задъхан, морен се катеря / по стръмни рътове гористи, / .. / и гълтам жадно до упоя, / озона благотворно-здрави. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 193. Буало говори, че ако пропустиме слаб електрически ток през чист кислород, то ще да са уверим, че с тоя способ озонът се получава много по-малко, нежели ако пропустиме тоя ток през атмосферния воздух. Знан., 1875, бр. 17, 272.

— От гр. όζων 'благоухаещ'.