ОЗОНАТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЗОНА̀ТОР м. Техн. 1. Апарат за получаване на озон. Озонът се получава от кислород или въздух чрез електрически изпразвания без искри в апарати, наречени озонатори. Хим. VIII кл, 1958, 52.

2. Апарат за обогатяване на въздуха с озон. За озониране на въздуха в тези помещения се използуват специални електрически вентилатори — озонатори. Хим. VIII кл, 1958, 54.