ОЗО̀НОВ

ОЗО̀НОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Хим. Който се отнася до озон; озонен. Така с помощта на първите за тези цели ракети,.., са правени снимки на ултравиолетовия слънчев спектър над абсорбиращия го озонов слой. Л. Манолов, РА, 9. Щом в атмосферата няма кислород, не е могъл да се образува и озоновият пласт, който задържа убийствените ултравиолетови лъчи. Д. Пеев, ЖДП, 7.

Озонова дупка. Спец. Област в земната атмосфера, където се наблюдава изтъняване на озоновия слой, предизвикано от изхвърляне на фреон, хлорни съединения и други вредни газове в резултат на промишлената или битова дейност на човека. За щастие озоновите дупки се появиха най-напред над безлюдната Антарктида. ДТ, 1998, бр. 351, 26.

Списък на думите по буква