ОЗОРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЗО̀РВАМ, ‑аш, несв.; озо̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. Съдавам затруднения, мъчнотии, зор. Аз съм човек енергичен и предприемчив. Озориха ме само билетите за спалния вагон. Тарас, СГ, 15. Стрината се премести — застана така на прага, че и дух да озори, ако рече да се промуши навън. Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 90. // За нужда, необходимост, желание — притеснявам някого и го карам да бърза. — Дирят те да венчаваш... едни селяни... нещо ги е озорило, та те чакат в църквата. Т. Харманджиев, КЕД, 204. озорвам се, озоря се страд.

ОЗО̀РВАМ СЕ, несв.; озо̀ря се св., непрех. Разг. Изпадам, намирам се в затруднения, зор. И всички толкова се разпечелили, а човек, когато се разпечели, се и разпищолва, гледа вече хич да не се труди, а други да бачкат заради него. Или най-многото се озорва, за да измисли и накара как други да се трудят още по-ефикасно за него. Р. Ралин, НН, 31-32. Ние с моя помощник бая се озорихме тая вечер... Черната крава, Лазаринка де, знаеш, стелна беше, та ѝ бабувахме до сега... Па и ветеринарният се случи днес да отсъствува, че щяхме да изпуснем телето. Кр. Григоров, Н, 89. Аз се заех да изуча в подробности френски.. Малко ще се озоря, но се надявам на силната си податливост към лингвистиката. РД, 1965, бр. 182, 4.