ОЗЪ̀БВАМ

ОЗЪ̀БВАМ, ‑аш, несв.; озъ̀бя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Показвам, оголвам зъбите си. Изведнъж се види вепър лих / от вълча глутница нечакано сполетен — / възспре се и възвий и поглед искрометен / озърне околом, на тях на смелостта / възчуден; ала те, озъбили уста, / налитат с рев и лай. П. П. Славейков, КП ч. III, 76. Обр. Те вървяха бавно, затропали с тояжки, хванати един за друг,.. И техните безтрепетни лица на скопци угасяхя светлината, убиваха и последната радост, разсипваха в пепел живота, озъбваха великото безмислие на вселената. К. Константинов, ПЗ, 192.

ОЗЪ̀БВАМ СЕ несв.; озъ̀бя се св., непрех. 1. Показвам зъбите си, обикн. когато се усмихвам, говоря или съм с отворено уста; зъбя се. — Че аз си имам зъби!.. — И всички до един са здрави... Той дори се озъби срещу мене. П. Вежинов, ЗНН, 32. Подпоручикът го погледна и като мислеше, че това е игра, озъби се с ленива пиянска усмивка и посегна да го отстрани от пътя си. Й. Йовков, ВАХ, 60. — Мене са харесват сичките момичета, — казал Никола и озъбил са така, както въобще са зъбат сичките задоволни хора. Л. Каравелов, Съч. VII, 60. И бабата се окекери и озъби като ѝ се показаха в устата двата почернели дълги грозни зъба. Лат., 1885, кн. 9, 12. Човеко почекал манку и току ете ти от гьоло еден гявол тръчи на овамо и "диа, диа", озъбил се накаде човеко. СбНУ ХLV, 380. Озъбил се като крът на ряпа. П. Р. Славейков, БП II, 40.

2. За животно — заплашвам като си показвам зъбите при ръмжене или лай; зъбя се. Вълкът изви врат,.. изквича остро и се озъби с настръхнала козина. Д. Фучеджиев, Р, 224. Извадих кифла и протегнах ръка към едно от тях [кучетата]; то се озъби, заръмжа и отвърна глава. К. Константинов, ПЗ, 136.

3. Прен. Разг. Отговарям, възразявам на някого заядливо, предизвикателно; зъбя се. — Стой на мястото си. — Няма да стоя — озъби се тя [Ирина]. — Можеш да стреляш в гърба ми. Д. Димов, Т, 407. — Вижте там, оправете нещата! — Оправете нещата! Все аз ще ги оправям! — озъби се неочаквано завеждащата кожно отделение. — До гуша ми дойде. Ч. Шинов, БС, 63. Богориди се озъбил, че Румелия не е руска провинция. В. Геновска, СГ, 178. Я ма оставете да си вървя из пътя и не кътнете ма, че... озъби са пътника, гледащец [гледайки] ги гневно. Ил. Блъсков, ПБ III, 53. Обр. Те си играят [водните хълмове], подиграват се с нашия параход; като че се престорят на минутка успокоени.., па изведнъж като си зашушнат, като се разкикотят, озъбят се,.. притиснат го, заплескат и хвърлят елмази нагоре. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 32.

4. Прен. Разг. Показвам се в резултат на разкъсване, изтриване, олющване, падане на онова, с което съм бил покрит; оголвам се. Те ходеха кирливи, вехти, белите конци на окърпените раса се озъбваха на рамената. Ив. Вазов, Съч. VIII, 83-84. Артилерията бучеше все така мощно,.., немските копи се къртеха,.. и се озъбваха гредите на блиндажите. П. Вежинов, ЗЧР, 202. То път като път ли беше — на едно място водата го изровила, на друго каманакът се озъбил. Н. Нинов, ЕШО, 44. И двамина стръскаха печеното от шиша. Месото само се свлече от кокалите и те се озъбиха. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 53. Стаята стана по-тъмна и по-мръсна. Дъските по̀ ся свиха,.., части от сува [мазилка] ся орони от тавана и голите му пръчки ся озъбиха. (превод) Н, 1884, кн. 5-6, 440. Сандалките са постлани с книга, която още при първото обуване се скъса и детето почна да ходи буквално по озъбилите се нагоре гвоздеи. ОФ, 1949, бр. 1500, 2. ● Обр. Но, нека Селисбери [Солзбъри] и Медхад [Митхад] вярват, че както много планове, тъй и този, като са биле основани на лъжовни основи, не са е забаввало да са озъби неистинността им пред света. НБ, 1876, бр. 54, 210. // Щръквам. Костите навсякъде са озъбват, гърбът ся прегръбва, ако хубавицата цели нощи прекарва в играние хора и в други лудории. КН, 1873, кн. 5, 30-31. Кога сме болни и не можем да ядем,.., то очите потънват в главата, бузите ся изпиват и костите ся озъбват. НКАФ (превод), 22.

5. Диал. Умирам. Карайте! На тоя мраз здрав човек ще се озъби, а момчето вече два часа лежи в снега. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 198. Хитър Петър го залял [змея] с врялата вода и запушил бъчвата.., тя [майката на змея] отворила бъчвата — и що да види! Змеят се озъбил. Христом. ВВ I, 28. Заврел е вода да измие на майка си главата. А като подкачил още да налива главата на майка му са горещата вода, сирачката издъхнала и се озъбила! СбКШ, 104.

6. Диал. За тъкан — излинявам, протривам се, скъсвам се. Всеки, който би го срещнал.. би рекъл, че той е някой просяк..; на главата му фес кирлив.. на гърба му дълъг ямурлук, озъбен на лактите. Ил. Блъсков, ДБ, 7.

Списък на думите по буква