ОЗЪ̀БВАНЕ

ОЗЪ̀БВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от озъбвам и от озъбвам се; зъбене1. От любопитство понякога му се искаше [на песа] да надзърне зад някоя ограда,.. И надзърташе тук и там, въпреки озъбванията и ръмженията срещу му. Д. Бегунов, ЧД, 41. Възстаналите не са разбойници. Но тъкмо за това, че те са ратници за право дело мъчно ще бъде с ругатни и озъбвания да се сплаши тяхната вяра в преследваната цел. Прял., 1903, бр. 27, 1.

Списък на думите по буква