ОЙДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ЙДАМ, ‑еш, несв.; о̀йда, ‑еш, мин. св. ‑о̀х, прич. мин. св. деят. о̀йдел и ошѐл, ошла̀, ошло̀, мн. ошлѝ, св., непрех. Противоп. дойдам. Диал. 1. Отивам. Свети Георги кона кове / сребро плочи, злато клинци, / да си иде да обиде, / да обиде синорето, / синорето по полето. / Есенини не класили, / пролетнини не никнали. / Весел ойде, сърдит дойде. Нар. пес., СбНУ I, 327. Па си ошел млади Димчо, ле / да изгрее ясен месец, / да излаже бела Неда, ле. Нар. пес., СбНУ Х, 105. Пусто йостанало руменското [свързано с руманя̀] поле, / .. / Не е берекетно, но е поморливо. / С девет братя ойдох, с един останах. Нар. пес., СбВСтТ, 394. Ивана са бракя послушали, / та са ошли доле на полето, / та му нашли коньо на пайвана. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 39. Ойдел сиромао, повечерали с попо, поприкажували си неволите, па току обрънали лафо за орело. СбНУ ХLV, 387. От дека дошло, там и ошло. Послов.

2. За време — минавам. Па и виж току летото си ошло и он требе да ни оказва земна помощ. Ст, 1963, бр. 924, 3. безл. Не ошло шест месеца, се научила арнаутски и разбирала сѐ, що да йе речеле. СбНУ Х, 170.

◊ Какво ошел Гого на Стамбул, така дошел. Диал. Ирон. Употребява се за човек, който не се е променил, останал е същият глупак. Ойде коньо у реката. Диал. Употребява се за нещо, което вече не може да се върне, поправи, което се смята за провалено, изгубено. — Ако аз на тебе шия дрехи за пари, ойде коньо у реката! Д. Бегунов, ЧОД, 22.