ОЙНАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЙНА̀К неизм. прил. Диал. 1. Изкусен майстор. Де го? Тук ли е той "меденият" [кавалът],.. Хайде сега да му чуем гласа. Ама знаеш да я докараш.. Пусти Морала — ойнак е на свирките. Ц. Церковски, Разк., 239-240.

2. Вятърничав човек (Н. Геров, РБЯ).

— От тур.oynak 'жив, подвижен, лекомислен'.