ОК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОК, о̀кът, о̀ка, мн. о̀кове, след. числ. о̀ка, м. 1. Дълго обработено дърво (прът), което излиза напред от конска каруца за два коня, за което от двете му страни се закопчават хамутите на конете, за да я теглят. Каруцата префуча.. Удариха се в един кош с мамули. Окът се заби, но нали отпред има две брънки, където прокарват каишите, тия брънки назад се припречват и окът не може да се извади. Й. Йовков, ПГ, 226-227. Свъсил вежди, навел глава, веднага се зае да разпряга единия кон — заразкопчава ремъка, с който бе закачен за ока — Димитър вече правеше същото с другия. Т. Харманджиев, Р, 24. Конете направиха усилие и тръгнаха. Единият се откачи от ока и зацамбурка из блатото свободен. Елин Пелин, Съч. I, 50. С дигнати нагоре ръце той [Петко] се хвърли, улови юздите и увисна на подадения напред ок. Ст. Сивриев, ПВ, 89. // Всяко от двете дървета, издадени напред на каруца за един кон, между които се впряга конят. После видя, че кабриолетът е оставен на открито, впрегна се в двата ока и го измести към дръвника. Ем.

Станев, ИК III, 98. Под сайванта той се разтършува, намери хамутите, даже и камшик откри, но шейната се оказа без един ок. Ст. Поптонев, ОБЛ, 148. Селянинът поспря кончето, като спусна към о̀ковете крака в бели навои и капаклийски цървули с извити носове. Д. Вълев, 43.

2. Разш. Такъв прът за теглене на някаква платформа, количка, рало, плуг и под. Весело подвикваше на отпочиналите волове, чукаше с копралята по о̀ка на ралото и си свиркаше хороводни песнички. К. Петканов, ЗлЗ, 150. Да се превозят машините с камиони през дълбокия сняг беше рисковано и трудно. Затова Мишка завърза о̀ка на една широка платформа за трактора си и на два пъти ходи до гарата. А. Гуляшки, МТС, 308. Поех препълнената количка за късия ок и я затиках по улиците. П. Славински, ПЩ, 110.

— Тур. ок 'стрела'.