ОКАДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКАДЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от окадя и от окадя се като прил. Който е станал черен, опушен от дим. Ярката белина на снега заслепява и реже очите. Тук-таме се тъмнеят само окадените комини. Й. Йовков, Разк. I, 195. Чичо Кола Радин седи с подвити крака до закниженото с пожълтели вестници прозорче и унесено гледа навън през единственото парченце стъкло — око на ниска, мрачна, с окаден таван стаичка. Елин Пелин, Съч. II, 99. Сред огнището пърпори огън, ближе с червени езичета окаденото котле, закрепено върху разкрачен саджак. А. Гуляшки, Л, 79. Параклиси показваха своите окадени икони, обковани със сребро и злато, зад запалени кандила, които блещукаха при ясния светлик на деня, като погребални свещи. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 83. Около окадените стени на тъмницата ѝ, бяха широки одъри, постлани със скъпи килими и с возглавници. Е. Мутева, РБЦ (превод), 169. Фенер окаден смутно мъжделее / на мачтата, платната де висят. К. Величков, ПССъч. II, 133.