ОКАДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКАДЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; окадя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Опушвам, почерням с дим (кад) нещо или някого; одимявам. Пред шатрите чернееха опушени камъни — огнищата на всяка челяд. Чорбаджиите не даваха да ги редят покрай зидовете, че огънят щял да ги окади, да загрози къщята им. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 482. Пламъ‑

кът лизна решетката на прозореца и окади стената с черен език. Ст. Загорчинов, ДП, 244-245. — А да не е слугинята отървала грездея на виното? Или пък сте пресолиле и окадили рибата? Китка 3-4, 1886, 13.

2. Извършвам обред кадене с тамян; прекадявам. Патриархът го окади с тамяна на кадилницата и му поднесе кръста и ръката си за целуване. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 459. — И кога [Змея] го няма в пещерата, пак не смее никой да окади. П. Тодоров, Събр. пр II, 299.

3. Дезинфекцирам, обеззаразявам с дим от сяра. Окадих бурето. окадявам се, окадя се страд. Като няма други [котел], той ще бъде, ами аз ще го завардя да не се окади — и като слезе у вадата, обмаза го с рядка тиня отвън. Ц. Гинчев, ГК, 67.

ОКАДЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; окадя̀ се, ‑ѝш се, св., непрех. Диал. Обикн. при отриц. — вестявам се, мяркам се, появявам се някъде. — Писарят не знае, че Боньо е тадес [тук някъде], а то не би се окадил насам — досети се една от момите. А. Страшимиров, ЕД, 128. — Взехме ги за помощници, а синковците повече не се окадиха в плевника. Д. Вълев, З, 162. Той се окадява в съда да защити само някой просек или нехранимайко. П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 44. Турчинът, ден-два, неделя-две, гледал, че никой от българите кавафи нито се окадяват край дюгеня му. ВЦ, 1888, кн. 20, 25.