ОКАДЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКАДЯ̀ВАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от окадявам и от окадявам се; опушване, одимяване.

— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.

ОКАДЯ̀ВАНЕ², мн. ‑ия, ср. Диал. Отгл. същ. от окадявам се; вестяване, мяркане някъде.