ОКА̀ЙВАНЕ

ОКА̀ЙВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Диал. Съжаляване, жалене, оплакване, ожалване. Познаваха бабините Лалкини синове своята стара майчица, та по-малко ѝ слушаха заричанията и окайванията, а повече ѝ се бояха от очите. А. Страшимиров, А, 46-47. Най-тягостно впечатление правят хората. Те са мизерно облечени, външният им вид е за окайване. П. Вежинов, ДМ, 97. Онзи народ, който не се грижи за това, което е до него и около него, е достоен за окайване. Ч, 1875, кн. 6, 244. Още, като искаше Рада да го докаже за лош, притури и от себе си много думи, за да увери уж непознатия.., че била много за окайване една добра и честна жена, коя са паднала на такъв безчестен мъж. Ил. Блъсков, РК, 29.

Списък на думите по буква