ОКАМЕНЀНИЕ

ОКАМЕНЀНИЕ ср. Остар. Книж. Окаменяване. Познала тя [полянката] гласа на своето погубено стадо и като заскубала коси до пети, втурнала се към страхотното видение — и сама видение страхотно. Сътресъл се народът в окаменението си, дигнал се глъч от ужас и вихрушки завяли с прах и мъгли: — бягало старо и младо, бягали жени и деца. А. Страшимиров, А, 213. Историческите бедствия на народа и неговото продължително окаменение и робуване под различни ига са изтребиле множество паметници из неговата книжевност. СбС, 1875, 47. И като погледна на них със гняв, скърбеше за окаменението на сърцата им. И рече на человека: "Простри си ръката". И простре я и виде ръката му здрава, каквото и другата. Н. Рилски, НЗ (превод), 70.

Списък на думите по буква