ОКАНЍЧКА ж. Умал. от оканица; оканиче. С тези суджуци, с четирите питки хляб, що ги купи бае Цоло, и с оканичката вино, която донесе Мишо по поръка на Дубаджията, поканиха бае Крачуна да заложи някой залък, па, за ищах, и те го придружиха. М. Георгиев, Избр. разк., 250-251.